Боклуците в моя град

В главата ми нахлуват какви ли не отрицателни асоциации, когато чуя името на града ни (Лом). Нередовен градски транспорт, незапълнени дупки по пътищата, престъпност и много други. Но има две неща, които остават по-трайно в съзнанието ми и ме карат да се чувствам некомфортно и донякъде леко разочарован от града, в който живея. Това са мръсотията, която ни заобикаля от всички страни и усещането, че в този град се чувстваш не като индивидуален човек с чувства и емоции, а като част от една маса, в която никой не се интересува от случващото се около него, а просто върви натам, където го поведе тълпата.

Така е на всеки светофар! Във всеки автобус! По всеки тротоар! Хора без емоции (или поне така изглеждат като се разминавам с тях) вървят по улицата и все едно са се запътили на НИКЪДЕ. Веднъж, когато чаках на светофара, усетих как за момент се увлякох и заедно с другите хора, щях да пресека на червено. Когато се усетих, се върнах назад и изчаках до момента,в които светофарът не показа зелена светлина. Продължих напред, осъзнавайки как за момент изгубих идентичността си и действах машинално, без да се замисля дали постъпвам правилно или грешно. След този случай обръщам по-голямо внимание на всичко, което се случва покрай мен. Оглеждам се по-често в лицата на хората, в сградите, дори и в заскрежените клони на дърветата.

Вървейки по улицата има и нещо друго, което ме кара да се разочаровам от този град. Боклуците, които са толкова разнообразни и в такива големи количества преливат не само от всяка кофа за боклук и зад блокова площадка. Като един от най-сериозните проблеми на нашия град, боклукът непрестанно се коментира по всевъзможни предавания, форуми и обществени прояви. Виновни няма! Поне никой не се признава за такъв и не се заема сериозно, за да разреши до някаква степен проблема. И така боклука става все повече и повече. Надявам се да не достигнем до деня, в който ще ходим по тротоари от отпадъци или по-лошо, да си преправяме път през боклука. Не можем да очакваме, че хвърляйки боклука си през терасата и по улиците, ще се намери някой, който да ходи след нас и да го изхвърля. Фирмите за чистота едва се справят с боклука в кофите, а да не говорим за този, който е навсякъде по улиците.

Малките сметища, образувани в градинките, не са подходящо място за изхвърляне на поредната торбичка с отпадъци. Засега процента на хората, които го практикуват са толкова малко, че по-скоро то играе ролята на елитарно явление.

Докато не се научим да изхвърляме боклуците на определените за това места не можем да очакваме, че положението ще се подобри дори и малко.

Владислав Паулинов Петров, 9 Б