Моника
Боклукът – кошмар на нашето време
Боклуци, боклуци – купища боклуци. Затваряш очи и мислиш, че ще се отървеш от ужасната картина, отваряш очи, а вятър блъска в лицето ти хартии, пликчета, люспи, за да ти напомни, че това е твоята реалност. Едва ли има някой, който си дава сметка, че той и всички ние сме производители на тези купища. Няма по – уникален вид от Хомосапиенс на Земята, защото само този биологичен вид в стремежа си да се самоусъвършенства потреби природата за целта и я превърна в сметище на неорганични отпадъци.
Замислете се – всяка жива твар на земното кълбо създава и оставя след себе си само органични отпадъци, които рано или късно се разтварят и превръщат в подхранващо земята вещество. Само „капацитетът, висшето творение на природата – човекът” успя да измисли такива отровни и неразтворими с хиляди години отпадъци, които ни задушават отвсякъде.
До къде ще достигне човекът с превземането на прекрасни природни ширини за превръщането им в безполезни бунища?! Това е експеримент, който всеки момент ще гръмне със своята чудовищност – непрекъснато се раждат деца с непознати малформации, жестоки алергии, астма, бронхиални нарушения. С една дума – на ход е едно ново, много болно поколение, което е продукт на човешкото нехайство и безотговорност. Гинат с хиляди декари вековни борови гори, притиснати и обградени от сметища, които непрекъснато се палят незнайно защо. Въздухът е лишен от така необходимия ни свеж кислород, но моля – заповядайте – въглеродния диоксид е в излишък.
А всичко е толкова лесно и простичко и не изисква нищо особено – само възпитание в първите седем години от живота на човека.
Научи детето си да държи хартийката, докато намери кошче, за да я хвърли там, покажи му чувалите вкъщи за разделно събиране на боклука: „хартия”, „найлонови отпадъци”, „храна”, „стъклен амбалаж” и други.
Сега всички се отопляват на твърдо гориво – колко лесно е да хвърлиш столетно неразтворимите найлонови торбички на боклука, но не е ли по-лесно в тях да събираш хартиени отпадъци и да ги изгаряш в печката, вместо да се веят на някое дърво.
Хранителни отпадъци, комбинирани с пластове мокри вестници за броени дни се превръщат, в някое определено кътче на двора, в превъзходна тор за градинските цветя.
Трината, която се изхвърля и гори със седмици в контейнерите, напластена и смесена със земя, също може да е чудесно подхранващо вещество за малката градинка и овощните дръвчета.
Трябва само малко желание и всичко ненужно може отново да е полезно, само че под друга форма.
Старите умалели дрешки или тези, които ти изглеждат „демоде, вместо да подхранват мишките и плъховете на тавана и в мазето, могат да зарадват някой нещастен клошар, но не като ги изхвърлиш на боклука сред мърсотията, а да ги оставиш отстрани в плик или кашон. За него едва ли ще са „демоде” в зимния студ …
И ако се замислиш, малко по малко, купищата боклуци могат и да намалеят, а някога и да изчезнат съвсем.
Иначе рискуваме да заровим Еверест, Китайската стена, Ниагарския водопад и Египетските пирамиди с планини от боклуци.На планините да сложим табелка „HELP!” и да чакаме марсианците да ни спасят от нашия боклучарник. Ако разбира се посмеят да кацнат на вонящата планета …
Моника Венелинова
Моника,