Ще потънем ли в боклук?

Вървя си по пътя – зелени алеи, уханни градини, ароматни цветя, а сред тях купчини с боклуци; окичени с найлонови торбички и тоалетна хартия корони на дървета. На места – преливащи от смърдящи отпадъци контейнери.

Бавно и полека потъваме и се давим в боклука.Дали ще изчезнем в този свят? С течение на времето наистина ще бъдем затрупани с боклуци. Природата, светът около нас – красив и приказен, постепенно посивява и загубва слънчевото си обаяние, собствения си животворен аромат.

Колко жалко, че аз и хората, които обичам, сме част от този зловещ процес! Не ми се иска да загубя слънцето, звездите, цветята, птиците и целия жив свят, затова че пренебрегваме, че не ценим и ежедневно замърсяваме този приказен земен рай.

Населението на Земята е почти 7 млрд. души. Всеки един от тях произвежда боклук. Колко много, много боклук е това! Индустриалният свят е толкова мащабен и бълва огромни количества продукция, заливаща пазарите на всички континенти и оставайки след себе си отпадъци – боклуци – веднъж при производството на стоките, след това след тяхната консумация.

Всяко домакинство, всеки ден, ежедневно изхвърля боклук в контейнери или около него. Вървим по улиците – ядем, пием, пушим и хвърляме отпадъци – къде в кошчето , къде отвън –

„все едно“! Но дали е така? Не трябва да ни е безразлично при какви условия живеем и какво ще остане след нас за бъдещите поколения. Този свят е наш. Тук и сега живеем нашия живот и нека да бъде разумно отношението ни към нашия всеобщ дом. Колко малко ни трябва да спрем хвърчащите найлончета и хартии, цветно окичващи короните на дърветата, като зловещи коледни елхи. Не мисля, че огромните бали с боклук трябва да засипват депата за отпадъци, да сеят зарази, разнесени от бездомни кучета.

Нима не е възможно да се създадат няколко завода, в които да се изгорят и рециклират отпадъците; да се пречиства средата около тях – въздух, вода и земя! Просто ние да дишаме един по-чист въздух и да отпиваме животворна глътка вода – бистра като роса !

Ние можем и аз мога по-малко да замърсявам природата, да засея дърво и малко цвете. Да почистя градинката около дома си, да изхвърля собствения си боклук в контейнера, да очаквам, че и другите ще го неправят. Защо, хора, не искаме или не можем? Но не – ние можем да бъдем по – добри и по – човечни, за да го има нашият живот, животът на нашите деца, за да ги има цветята, животните и светлината, за да имаме тази Планета завинаги!

И да не пропусна – нали за предстоящите светли празници няма да убиете елхичка? Моля – не отсичайте дърво, не погубвайте живот!

Елица Панделова, 10 а