София, 10 Б

София, 10 Б

Ще затънем ли в боклуци?

Целият свят е затънал в боклуци, някой са материални, други са душевни. Въпросът за материалните боклуци ни е до болка познат, но защо оставяме на заден план самите нас. Нашата душа, нашият свят, нима той не е толкова важен или актуален. Може би хората си мислят, че ние сами отговаряме за себе си и за нашата душа, но това не е така. Целият свят работи за нас и ние работим за него. За това всички ние сме тук на нашата планета Земя. Емоциите на другите се предават и на нас, за това не може да отговаряме единствено за нашата личност. Щастието и смехът са заразни, те прочистват човека, правят го по-добър, по-човечен. Така е и с тъгата, мъката, нещастието – много хора бързо приемат и този вид „зараза”. Това са нашите душевни боклуци, които се увеличават с всеки изминал ден. Вървейки по улиците всеки ден ние виждаме мрачни, унили хора, гледайки напред с празни погледи. Нима има нещо по – страшно от това? Ние също приемаме от този негативизъм. Така с всеки изминал ден натрупваме и натрупваме боклуци в нашето бунище, наречено душа.

Трудно се лекува болестта вещомания, но не на материални предмети, а на неприятни помисли. Всеки човек малко или много, вътре в себе си е вещоман. Ако говорим за материалните вещомани нека вметнем, че това идва от душевната им болест. Но целият свят е затънал в боклуци, няма чист човек на тази земя. И лошите, и добрите хора са омърсени, това е нещото, по което всички си приличаме и нещото, което ни свързва. Душевните боклуци са много по – вредни и бързо натрупващи се, отколкото материалните. Те ни зариват непрестанно с омраза, ярост, недоволство, лъжи, агресия, насилие, а медиите са тези, които още повече засилват и без това мрачната картина.

Но дали наистина негативизма е неизбежен или просто ние сме свикнали с това. Нима душевните боклуци, изразяващи се като негативни емоции и мисли немогат да изчезнат?

Хората толкова много са свикнали с тягавото ежедневие, че вече не им прави впечатление, може би заради това сме толкова изоставили темата за нашата духовност. През годините хората са вярвали повече в доброто, тогава материалното не е било поставено на пиедестал, те са се стремяли към духовността, мира, чувството за пълноценност, любовта. На хората им е трудно да намерят идеалния баланс между ненужните и нужните емоции. Но да не забравяме, че точно хармонията и баланса крепят света. Да, наистина в днешно време, като че ли негативизма надделява над позитивизма, но всичко е временно. Днес си долу, утре си горе, както и обратното, разбира се. Хората, които все пак намират начин да пречистват своите душевни боклуци са постигнали една приятна хармония, която ги крепи жизнени, здрави и щастливи. Знаем, че никога няма да може да бъдем напълно щастливи, но по – важно е да се опитаме. Тръгнем ли да обаче да „ровим” из нашата душа, ще намерим толкова много боклуци и малки, и големи, и опасни, и някои не чак толкова, а пък от други ще бъдем неимоверно отвратени. Ако се „разтърсим” по – внимателно, ще разкрием такива прозрения, каквито никога не ние е минавало през ум, че може да съществуват в нашият душевен свят. Водени от навика да мислим негативното мнозина от нас не осъзнават каква вреда си нанасят. Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги може да променим мисленето си. Когато се научим последователно да избираме положителните мисли, старите, негативните изчезват.

Ние, хората, сме създадени, за да може да се нагаждаме и променяме така, както желаем. При нас всичко е възможно, нашият свят е безкраен. Нищо не може да спре човешката мисъл, тя е като меч, който може да разсече и най – голямата планина на две. Тогава, като знаем, че притежаваме тази безкрайна сила, защо не я използваме в нещо още по – добро. Стараем се, но това не е достатъчно, нека бъдем максималисти, защо не извлечем и най – малката положителна частица във Вселената и не я прибавим към най – общото, най – великото на този свят – доброто.

Доброто е крайна категория и след нея няма думи, с които да бъде обяснено. Нека вземам една „лопата” с положително настроени частици и „изринем” поне малка част от тези тежки и толкова бързо натрупващи се душевни боклуци. Ако всеки човек го направи, светът ще стане едно по – приятно място за живеене, защото ако ние не направим това, кой друг? Няма кой, ние сме висшата сила тук. Мислите и думите ни постоянно оформят нашият свят и изживяванията ни.

Нека не позволяваме да се заринем в боклуци. Защото ние сме тези, които решаваме дали искаме да създадем бунище или бутик в нашата душа. Всички искаме животът да се промени, другите да се променят. Но нищо в нашия свят няма да стане по – различно, докато не бъдем готови да променим себе си. Често вкопчваме мисли в навици и убеждения, които вече не са ни полезни. Нека изхвърлим ненужните боклуци за една по – добра кауза.

Така е и при материалните боклуци, ако се постараем поне малко да изчистим и да изхвърлим ненужното, ще видим и по – чистият и красив резултат. Освен, че работим за себе си, ние работим и за другите, а когато всички работят заедно, светът работи за нас.

София Николаос Линарди, 10 Б

VN:R_N [1.9.22_1171]
Оценка за есето:
Rating: 4.6/5 (111 votes cast)

София, 10 Б, 4.6 out of 5 based on 111 ratings
Comments are closed.