Магдалена, 12 Б

Магдалена, 12 Б

Ще се заринем ли в боклуци ?

С бързи темпове протича развитието на обществото. Напоследък всичко се случва така неусетно, че се питаме как сме го допуснали.

Заедно със забързаното ежедневие се изменят и нашите навици, норми и ограничения.

Докъде води всичко това ? Толкова ли е фатално, че светът около нас се променя и то до голяма степен поради наша вина.

Отговорът на всички тези въпроси е прост. Да, фатално е и вече е неизбежно.

Ако до преди 50 години въпросите, които са вълнували обществото, са засягали различни теми от обществения, културен и политически живот, то днес се стига дотам, че да се питаме: „Ще се заринем ли в боклуци?” и „Ще има ли природа, на която да се радват децата ни?”

Може и да изглежда маловажно да се разглежда така обстойно темата за замърсяването на фона на проблеми като икономическата криза и войната в Ирак.

Точно поради това пренебрегване на проблема се е стигнало до сегашното положение, когато се чудим – дали сметищата ще достигнат до оградите на дворовете ни.

Липсата на достатъчно информация е причината за невежеството на по-голямата част от населението, а оттам и заниженият интерес към опазване на околната среда. Всичко е въпрос на съвест.

Факт е, че замърсяването е достигнало глобални размери и засяга всички живи същества на планетата. Причините са много и добре известни на всички, но е безсмислено да се разискват при вече свършен факт.

Отговорът е изпреварил въпроса – вече сме заринати в боклуци и отпадъците продължават да се трупат в огромни количества.

Ще съумее ли обществото да се справи с належащия проблем, ще покаже само времето.

Но не може да се отрече, че ги има и съвестните, амбициозни хора, които полагат усилия, опитвайки се да спасят планетата ни.

За съжаление те са прекалено малко, за да поправят щетите, които вече са нанесени. Всъщност надали някога те ще бъдат поправени, поне не и докато не се промени глобалното мислене на хората, докато не отделят малко време и не се замислят за последствията след като изхвърлят празната опаковка от чипс, когато всеки започне да носи отговорност за действията си.

До тогава остава отговорът на въпроса „Ще се заринем ли в боклуци?”. Да, вече сме заринати, но защо го позволихме ?

Защото обществото забрави истинската стойност на нещата и своите приоритети. Забрави за природата и от свой дом, я превърна в бунище, сред което е обречено да живее едно цяло поколение.

Магдалена Младенова XІІ б клас

VN:R_N [1.9.22_1171]
Оценка за есето:
Rating: 3.5/5 (28 votes cast)
Магдалена, 12 Б, 3.5 out of 5 based on 28 ratings
Comments are closed.