Ще потънем ли в боклуци? 

„Ще потънем ли в боклуци?” Определено ще потънем в боклуци, ако не предприемем сериозни мерки срещу  вредните  навици и капризи. С всеки изминал ден замърсяваме Земята с отпадъци, които ще останат хиляди години след нас. По този начин  вредим на себе си и на поколенията си.
Защо се самоунищожаваме? Защо унищожаваме красивата природа? Нашата планета е нашият дом. Вместо да сме благодарни, че живеем толкова облагодетелствани от света и живота, ние ги съсипваме. Не е трудно да се пести. Когато пестим, каквото и да е, ние намаляваме замърсяването. След като употребим нещо, ние го изхвърляме, вместо да го използваме още или да го рециклираме. Може би, смисълът в създаването на човека,  е в това да опазва и развива света, а не да го унищожава. Природата, която ни дава живот е толкова красива, естествена и истинска. Ние сме едно цяло и когато нарушим това взаимодействие, се отразява зле за съществуването ни. Защо, когато група от хора се опитват да живеят първично, като намалят от използването на съвременните технологии, като пестят и не замърсяват безцелно природата, обществото ги отбягва? Сигурно, ако във всяка държава имаше закон, според който да се награждават парично, хората, които рециклират и опазват заобикалящата ги природа, щяха всички да се включат заради паричното облагодетелстване.
В днешно време парите владеят  хората. Те са основно средство за живот. Може би, хората няма да се променят. За съжаление ще става все по-лошо и по-лошо. Свикнали сме да тънем в простотия и боклуци. След като се смятаме за най-висшите същества на планетата, защо  не  докажем, че сме  такива? Животът ни зависи от  състоянието на света. Нашето безразличие към безредиците, се усеща с  трагичните последици, които ни спохождат. Вселената ни дава възможност да съществуваме, а ние се отплащаме с унищожаването й. Нима не се интересуваме от бъдещето? Това ли се опитваме да докажем с действията си? Няма невъзможни неща или неща, които не могат да се променят. Стига да поискаме и да се замислим, всичко може да се подреди. За съжаление докато Земята не ни отвърне със същото, ние няма да се замислим. Никой не знае до кога ще оцелеем  и какво  ще ни сполети.
Вярвам, че с общи усилия ще променим вредните си навици и безотговорният начин на живот. Нека не потъваме в боклуци, защото един ден, няма да можем да изплуваме !

Мадлен Тонева, 9 В