Ралина, 11 А
Замислете се – ядем всичко, което се рекламира и привлича вниманието ни с цвета на опаковката. Купуваме си всякакви ненужни вещи и купища “парцалки” само защото са модерни. Но някой замисля ли се къде отиват опаковките от хилядите “боклуци”, с които се тъпчем? Къде отиват старите и не нужни вещи, дрехи и обувки? Ще си кажете:”На бунището, на тавана или в мазето….” Но, нека се огледаме. Виждате препълнените контейнери, алеите и тротоарите пред домовете ви. Навсякъде има боклуци, нали? Случвало ли ви се е да излезете сутрин за работа-училище и пред входната врата да настъпите опаковка от вафла? Защото на мен ми се е случвало. Но проблемът не е самата опаковка, проблемът е, че 10 метра по-нататък има кофа за смет.
Нека бъдем честни обаче- колко от нас са си плюли дъвката по пътя? Колко от нас са отваряли прозореца на колата си в движение и са изхвърляли опаковки от храна или празни бутилки? Ядем семки по пейките през лятото и най – безсъвестно плюем люспите на земята. Не е ли лицемерно да наричаме себе си природозащитници, щом не можем да се погрижим за собствените си отпадъци.
Всеки обвинява големите фабрики и заводи за боклуците които изхвърлят, но никой не се замисля къде отиват нещата, които произвеждат. Те стигат до нас, а ние ги превръщаме в боклук. Ползваме ги за кратко и след това изхвърляме. Лесно е да обвиним някого другиго, но толкова ли е трудно да се вгледаме в самите нас? Ние също малко по малко се превръщаме в боклуци, изхвърляйки не само вещите, а и съвестта си.
Замислете се колко непотребни предмети притежавате и колко още искате да си купите само с идеята, че нещо е модно или луксозно и трябва да го имате. Къде отиват тези вещи, след като сте задоволили егото, исканията, претенциите или глада си? Отиват на боклука или стават част от грозният пейзаж по улиците. Пълним кофите за смет само защото сме готови на всичко, за да задоволим нуждите си. Произвеждат се все повече ‘’боклуци’’, защото ние ги купуваме. Без всякаква съвест изхвърляме купища отпадъци. След време когато потънем в собствените си боклуци, не се чудете – виновни сме самите ние!
Ралина, 11 а
Ралина, 11 А,